Мюсюлманките в Германия живеят върху разлома на две цивилизации
Заради закостенелия морал на средата си и двойствения живот те стигат до унизителни и противоестествени състояния, включително до мисълта за самоубийство
Гюнер Балчи,сп. "Шпигел"
 |
Плакатът на "Чарите хоспитал", който призовава младите туркини в Германия да сложат край на мълчанието си, а не на живота си. |
22-годишната Гюлай живее в берлинския квартал "Ной Кьолн", обитаван от голяма мюсюлманска общност. На външен вид тя няма нищо общо с клишето за "момиче със забрадка". Носи тесни джинси, блузки с дълбоки деколтета, има дълга коса, която не покрива със забрадка. Тя е самоуверена и гледа хората право в очите. Смята да започне курсове за стюардеса. На пръв поглед е олицетворение на успешна интеграция.
Въпреки това Гюлай отказва да види името си в списание, както и да се срещне с журналист в един от наргиле баровете, които са толкова популярни сред турските и арабските имигранти. Тя се опасява, че някой може да подочуе какво говори за строгия морал на семейството си и за суровите порядки в своята среда, която забранява младите жени да имат сексуален живот или гаджета преди брака.
Едва ли има друг въпрос, който да е изпълнен с толкова забрани и да поражда толкова страхове сред мюсюлманките имигрантки в Германия, както въпросът за секса. Много мюсюлмански семейства се придържат към моралните ценности отпреди модерната епоха
и разделението на половете засяга
почти всички аспекти на ежедневния живот. В същото време младите мюсюлманки са привличани и изкушавани от един свободен живот, който не е ограничен от религиозни канони и културни традиции. Техният ежедневен живот е една постоянна борба между две ценностни системи и цивилизации. Много от тях страдат от това противоречие и някои не издържат на този товар. Лекари и социални работници разкриват случаи за отчаяни млади жени, които идват при тях с искания за възстановяване на девствеността им или за аборт в напреднала бременност. Засиленият риск от самоубийства дори принуди берлинският "Чарите хоспитъл" (изследователско-клиничен център - бел. ред.) да подеме инициатива за предотвратяване на самоубийствата за млади туркини от имигрантски семейства.
Както в самата Турция, равните права между половете са типични само за научните и артистичните среди. В останалите слоеве непреклонната традиция повелява бащите и братята да контролират живота на техните дъщери и сестри. Това обяснява защо много момичета и млади жени от турски и арабски произход са откровени за двойствения им живот, но само ако не бъдат споменавани имената им.
Едно от местата, където те са по-склонни да разкрият какво мислят, е женският берлинския клуб, който е забранен за мъже - идеалното място за Гюлай и нейните приятелки да се виждат. На други места им е забранено да ходят. За да отидат на друго място, трябва да излъжат, а ако не се върнат до осем часа вечерта, когато магазините затварят, ще трябва да представят убедително оправдание за своето закъснение. Единствените места, където момичета и младите жени се чувстват свободни и изпитват радост, са училището, шопингът или младежките клубове. "Когато се прибирам,
крия мобилния си телефон в долните си дрехи",
казва хихикащата Сибел, докато изважда телефона си изпод сутиена. "Не ми се полага мобилен телефон или разговор с момчета. Какво друго да направя?"
В кухнята на клуба неголяма група от тийнейджърки и млади жени говорят за секс и почти всяка от тях може да каже нещо по въпроса. Повечето имат гаджета, но посещението при гинеколог е немислимо - от страх да не бъдат разкрити от роднините си, които биха стигнали да извода, че отиват там заради хапчета срещу забременяване. И следователно са блудници.
Сексуалното образование в училище също е табу за повечето млади мюсюлмански момичета, твърди Гюлай. Навремето тя е била единствената от 15-те съученички в класа, които е посещавала уроци по сексуално ограмотяване. Всичките бяха от силно религиозни семейства и "ми задаваха всякакви въпроси относно използването на презерватива и как да вземат хапче срещу забременяване. Някои от тях изобщо нищо не знаеха", казва още тя. Гюлай разкрива още, че "момичетата със забрадки" правели само анален секс с гаджетата си, считайки, че това е единственият начин да запазят "честта си".
В кухнята момичетата скорострелно изстрелват местата, където се срещат с приятелите си - коридори, пейки в парковете или обществените тоалетни на площад "Бодин" в "Нойе Кьолн", където срещу 50 евроцента си купуваш лично време и пространство за 20 минути. Някои момичета улучват шестицата, ако гаджетата им си имат кола или могат да си позволят ?20 ($27) за хотелска стая.
"Папатя" е берлински кризисен център и убежище за турски момичета. Вече повече от 20 години "Папатя" защитава и приютява млади имигрантски момичета и жени, потърсили спасение от домашното насилие. Организацията не разкрива нито самоличността на потърсилите помощ, нито къде те живеят. Лицата, които искат да влязат в контакт с "Папатя", трябва да оставят телефона си при обаждането на "горещата линия". Малко след това социален работник и психолог се обажда на момичетата. Лейла от 8 години работи в центъра. Списъкът й от оплаквания варира от момичета, които насилствено са държани у дома и им е забранено да ходят на училище, до принудително омъжване и насилие, извършвано от името на родителите. Пред нея момичета или млади жени многократно са говорили за девствеността си, за това, че щастието или нещастието им може да зависи от няколко милиметра кожа. За момичетата най-лошото е да бъдат заклеймени като проститутки, каза Лейла.
"Семейната чест зависи от девствеността на дъщерите",
добавя Лейла. Понякога момичетата звънят на бащите си от центъра, за да чуят в отговор заклинателната ругатня: "Ти си безчестна".
"Край на твоето мълчание, не на твоя живот", гласят плакатите, които "Чарите хоспитал" е разлепила в кварталите с турско и арабско население. Плакатът включва номер на "гореща линия".
Инициатор на кампанията е лекарката Мириам Шулер-Очак от психиатрията на организацията, която ръководи инициатива за предотвратяване на самоубийства сред жените от турски произход. Тя е миньон с жив поглед и е дошла в Германия като младо момиче от турско село. Почти всички нейни млади пациентки твърдят, че табутата, командването и контролът са главна причината за опитите за самоубийства. Психоложката е убедена, че суровият сексуален морал и двойният живот на повечето от жените мюсюлманки водят до емоционално разстройство, а в най-лошия случай до мисълта за самоубийство.
Кампанията включва и редовни консултации, и срещи с общо практикуващи лекари, гинеколози, учители и възпитатели - все хора, които често са единствената възможност за контактуване с жени, които са напуснали семействата си. Търсенето на тези специалисти е огромно. Инициаторите на проекта се надяват да дадат на жените възможността да нарушат мълчанието, да им предоставят пряка и качествена помощ и - ако се налага - да ги препратят за възстановяване на девствеността. Шулер-Очак споделя случая за една от пациентките си, която "би си спестила много проблеми, ако бе останала девствена". Родителите на жената я омъжили в едно анадолско село, но когато било установено, че вече не е девствена, тя била върната в Берлин. "Баща й и брат й са я обиждали и малтретирали години наред", казва Шулер-Очак.
След няколко опита за самоубийство
жената се озовала в "Чарите хоспитал", за да намери в крайна сметка изход от ситуацията. "За жени като нея е трудно да водят нормален начин на живот. Годините на насилие са оставили своя отпечатък", изтъква Шулер-Очак. Тя смята, че жената трябва да има възможността да отстоява себе си с всички възможни средства в една среда, в която преобладава суровият сексуален морал.
Гюлай, която правила секс за пръв път преди 5 години, дълго и упорито е мислила да спести пари, за да възстанови девствеността си. Преди 5 години нейният приятел я зарязал, въпреки че й обещал да се омъжи за нея. Следващият мъж постъпил по сходен начин, защото тя вече била "мръсна" (както смята самата Гюлай). След година се помирили с първия й приятел и дори сключили брак, но след като Гюлай се заклела, че не е имало никой друг в нейния живот. Шест седмици след сватбата тя го напуснала, защото не могла да търпи повече подозренията и тиранията му. Сега тя живее с разведената си майка. И споделя, че ще се омъжи само за мъж, който няма да се интересува дали е девствена или не.
За неомъжените мюсюлманки е немислимо да се веселят в дискотека или нощен клуб.
