В германския град Карлсруе има голяма концентрация на сливенски момичета, предлагащи сексуални услуги

Татяна Велева:В германския град Карлсруе има голяма концентрация на сливенски момичета, предлагащи сексуални услуги

06 януари 2011

Татяна Велева, секретар на Комисията за борба с трафика на хора в Сливен, в интервю за радио „Фокус”-Сливен

Фокус: Г-жо Велева, увеличават ли се сигналите в Комисията за борба с трафика в Сливен?
Татяна Велева: Около 10 сигнала за сексуална експлоатация са постъпили през миналата година в Комисията за борба с трафика на хора в Сливен. В сравнение с 2009 година има нарастване, тъй като повече от сигналите водят до съдебен процес и по този начин се забелязва нарастване на съдебните процеси. Само за последните три месеца на годината има подадени четири нови сигнала. Най-често сигналите са от роднини на жертвите и от самата жертва. Много от проституиращите подават сигнали, когато между тях и трафикантите започват да не се спазват уговорените финансови параметри. Това са голяма част от случаите, когато жертвите търсят органите за съдействие. Когато има спор относно финансовата част, момичетата използват възможността да се отърват от сводника, чрез подаване на сигнал срещу тях. В много от случаите по различни причини момичетата прикриват своите сводници.
Фокус: Къде извън България има най-голяма концентрация на момичета от Сливен, предлагащи сексуални услуги?
Татяна Велева: Броят на момичетата от Сливен, предлагащи сексуални услуги, в Белгия намалява. Докато момичетата от Сливен се отдръпват от Белгия, се увеличава присъствието на момичета от Румъния. Появила се е нова локация за предлагане на сексуални услуги. Това е германският град Карлсруе. Там има голяма концентрация от сливенски момичета. В Германия момичетата работят в клубове или така наречените „пуфове”. Характерно за трафика на хора като цяло е високата мобилност. Жертвите непрекъснато биват местени от един град в друг и така трудно могат да бъдат проследени. В Белгия и Холандия се приема нов закон, който цели по-голям контрол. Там ще бъдат въведени регистрационни номера на момичетата, като клиентите сами трябва да следят дали момичетата имат съответно такъв регистрационен номер. Голям процент от този бизнес стои на черно. Момчетата биват поръчвани чрез обява във вестниците или незаконни агенции за ескорт, където проституиращите биват развеждани по домовете. Тенденцията момичета от Сливен да предлагат сексуални услуги извън България се запазва.
Фокус: Успяхте ли да реализирате кампании за превенция на трафика през изминалата година?
Татяна Велева: Няколко информационни кампании за превенция на трафика на хора е реализирала Комисията за борба с трафика в Сливен през миналата година. През 2010 година работата на комисията е била насочена основно в борбата срещу трафика. Реализирани са кампании и в няколко училища. Организиран е и филмов фестивал на тема „Трафик на хора”. В Сливен бе представен и авторски театрален спектакъл по темата. През тази година комисията ще наблегне в своята работа на борбата с трафика на хора с цел трудова експлоатация. Ще работим и за повишаване на яснотата какво е да си жертва на трафик. Това е един от най-важните елементи за борбата с трафика. Един от проблемите, е че жертвите се страхуват да се обърнат към властите от страх, че самите те извършват престъпление.
Фокус: Какви са целите на комисията през тази година?
Татяна Велева: Изграждане на информационен център за борба с трафика на хора има идея да бъде създаден в Сливен. Това е една от целите на комисията, която не е бе свършена през миналата година и ще бъде реализирана през 2011-та. Все още се търси подходящо помещение за центъра. Идеята е този център да бъде посещаван от граждани, които не само да получават информация, но и да се чувстват в безопасност и да споделят информация, както и да подават сигнали за случи на трафик на хора. През тази година комисията ще наблегне и на работата срещу трудовата експлоатация. Ще бъдат реализирани кампании с цел да се повиши информираността на обществото по въпроса за трафик на хора с цел трудова експлоатация. До голяма степен жертвите на трудова експлоатация не си дават сметка, че са такива, като в много случаи те сами не се идентифицират като жертви.
Фокус: Кои са държавите, в които най-често българи стават жертва на трудова експлоатация?
Татяна Велева: Англия и Испания са държавите, в които най-често български граждани попадат под трудова експлоатация. Лицата, принудени да извършват джебчийски кражби извън България, много често се срещат в Англия и Австрия. Такива сигнали не са регистрирани в Сливенско, а данните са от страната. Много често лица, принудени да просят или да крадат, се страхуват да подадат сигнал до комисиите, тъй като си мислят, че ще бъдат преследвани наказателно, заради извършените от тях деяния. Важно е да се знае, че когато лицето е заставено да извършва някакво престъпление, може да потърси помощ и попада под закрилата на комисията, тъй като самото то е жертва на трафик.
Валя МАРЕВА

иаф / Germany link

Още:

Някои европейски държави, най-вече Холандия и Германия, легализират проституцията, което довежда до последици като узаконяване на сводничеството, публичните домове и «клиентите на проституцията». Първите стъпки към легализиране на проституцията в Германия са направени през осемдесетте години на XX в. До 1993г. битува масовото схващане, че 75% от жените в германската индустрия са чужденки от Уругвай, Аржентина, Парагвай и други южноамерикански държави (Altink 1993г., стр. 33). След падането на Берлинската стена, 80% от близо 10 000 незаконно трафикирани жени в Германия, вече идват от Централна и Източна Европа и страните от ОНД. (МОМ, 1998г., стра.17). През 2002г. проституцията в Германия е обявена за законна професия, години след легализирането й в някои разрешени зони. Понастоящем рекламите, свързани с проституцията, сводничеството и публичните домове са законни в Германия. Според някои неправителствени организации, истинският процент на чужденките, които проституират в Германия, е 85 % - това хвърля още повече съмнения върху факта, че е тези жени са влезли в Германия без чужда помощ. Както в Холандия, неправителствените организации съобщават, че повечето от тези жени са жертва на незаконен трафик, понеже е почти невъзможно бедни жени сами да се придвижат, да си покрият разходите по пътуването и съответните документи и да се установят в „бизнеса” без външна помощ.