Нов адрес на germany link:

Germanwings

Germanwings
Lufthansa

Германия-плацдарм на Сащ за електронен шпионаж в Европа


Германия-плацдарм на Сащ за електронен шпионаж в Европа

Скандални разкрития в Германия: местни фирми нелегално са снабдявали с оръжие режима на Кадафи !!!

https://anon.click/dulaw85

Скандални разкрития в Германия: местни фирми нелегално са снабдявали с оръжие режима на Кадафи !!!

Германската разузнавателна служба БНД е шпионирала журналисти

https://pod.disroot.org/posts/1065681


Германската разузнавателна служба БНД е шпионирала журналисти


публикувано на 24.02.17


Германската разузнавателна служба БНД е шпионирала журналисти от Би Би Си, вестник “Ню Йорк таймс”, агенция Ройтерс и други медии.

За това съобщи на интернет сайта си германското списание “Шпигел”, позовавайки се на автентични документи, получени в редакцията му. Поне 50 телефонни и факс номера и имейл адреси на журналисти и редакции били в списък за проследяване от 1999 година.

Сред шпионираните журналисти са били и кореспонденти в Афганистан.

Пълното разследване на “Шпигел” се очаква да бъде публикувано утре в печатното издание на списанието.

“Дойче банк”

https://pod.disroot.org/posts/1036743
Пералнята “Дойче Банк” извършила обстойна проверка на личните сметки на американския президент Доналд Тръмп
.
https://pod.disroot.org/posts/980879
“Дойче банк” се извини за свои измами
.
https://pod.disroot.org/posts/960632
Глобиха Дойче Банк с 630 милиона долара заради руска схема за пране на пари
Държавно устройство: федерална република. Държавен глава -президент, избиран за срок от 5 г. от специално свикано федерално събрание. Законодателен орган - парламент с две камари (Бундестаг и Бундесрат). Изпълнителен орган - правителство с федерален канцлер, който се избира от Бундестага. Министрите се назначават от президента по предложение на канцлера.
Watch 24-hour Al Jazeera English news online live broadcast right here.

събота, 21 август 2010 г.

Образът на Юрген,политически турист от Федералната република Германия

Политически туризъм почти по братя Грим

Димитър Денков

Димитър Денков

Като чета, слушам, гледам и изживявам поредните вайкания за поредния провал я на снабдяването с ток, я на издаването на паспорти, я на спазването на стандарти за храни, я на каквото се сетите, но най-вече на туристическия сезон, в жегите все ми изниква образът на Юрген, политически турист от Федералната република Германия. Историята с него е поучителна и при всичката си странност за едни и обичайност за други, а може би тъкмо поради тази двойственост, има символичен характер. Не го бъркайте с Юрген Рот, който играе разследващ журналист и пише книги за познатите групировки, служби и политици. Тоя Юрген не е толкова известен. Изпълнението на мисията му налага дори определена тайнственост. Той не се бори за победа на прозрачността изобщо по света и у нас в частност, а за конкретна свобода, воден от чувствата си. Затова не се и доверява на документи и слухове, предпочита да слуша разума и усета си - при това не само своите, но и тези на другите, та да схване живота в неговата първобитна непосредственост. България му дава достатъчно материал за задоволяване на това любопитство. Прекарва тук десетина дена всяко лято. Те му стигат за година. Най-вече като доукрепват убеждението на един разочарован от Йошка Фишер и компания екоактивист, че на Земята има места, където

трябва да се пази не толкова природата, колкото обществото

в първичността му и с всичките мили наивности на предполитическото съществуване.

Следва да се отбележи, че това убеждение има дълбоки политически корени. Юрген е активист от немската секция на един постмодерен интернационал, роден спонтанно във Франция като Фронт за освобождаване на градинските джуджета (Front de Liberation des Nains de Jardin); има разклонения в почти цяла Западна Европа и в някои щати на САЩ. У нас не вирее поради сравнително малкия брой градински джуджета, изобилието на политически великани, както и поради плътната сянка на ком- и социнтерна в сериозните политически борби. Името на фронта достатъчно ясно показва крайните му цели. Освен освободителен те имат възпитателен характер дори само с това, че разбиват еснафския уют на ония, които красят дворовете си с джуджета. След като откраднат (по-точно освободят) джуджетата, бойците на фронта ги поставят там, където им е мястото - обикновено в гори и ливади, но също така и в старинни замъци по Лоара, с което притесняват музейните куратори. Ония дейци на фронта, които не вярват в реалното съществуване на джуджета, ги връщат в работилниците, където са били произведени; други пък инсталират в джуджетата лампи, МР-тройки със записи на приказки и писъци и ги пускат нощем възможно най-силно. Някои съобщават с писма и снимки къде са занесли джуджетата, като оставят на съвестта на собствениците дали да си ги вземат обратно, или пък да си купят други, чиято съдба надали ще е по-различна предвид активността на фронта. Повечето потърпевши приемат набезите съвсем нормално: съобщават в полицията, която също толкова нормално им връща джуджетата, издирва нарушителите на реда и ги глобява, а в тежки случаи ги праща и на съд.

Тези репресии по-скоро увеличават ентусиазма на борците

за неотнимаеми права и свободи.

Воден от дълга си на такъв борец за свобода, която е толкова по-голяма, колкото по-далеч са съвестният гражданин и бдящата полиция, Юрген откри България в края на миналия век. Запътил се към Странджа с две градински джуджета (в Германия били около 25 милиона; в Странджа била митичната Туле), той висеше на една отбивка и се чудеше накъде да поеме, тъй като, естествено, липсваха каквито и да са табели; по него време GPS не се ползваше. Посочих му пътя. На въпроса "Защо няма табели?" непредпазливо отвърнах, че най-вероятно някой ги е взел било за покрив на кокошарник, било да пече чушки. Казвам "непредпазливо", защото последва дълъг и обяснителен разговор. Колкото и да бе радикален в разбиранията си, Юрген все пак беше немец - изобщо не можеше да загрее връзката между липсата на табели, кокошарник и печене на чушки: толкова непознати за немеца явления, колкото за българина бе и остава освобождаването на градинските джуджета и намесата на полицията за предотвратяване на подобни престъпления. Когато се запозна в течение на няколко години с тия, а и с много подобни явления, той оформи и споменатото по-горе убеждение. Както вече споменах, с всяко следващо посещение го доукрепваше и задълбочаваше.

Тази година не направи изключение. Нещо повече, дотам го промени, че Юрген реши повече да не носи джуджета из приказните ни гори, а да ги връща в мините в Тюрингия.

Над морето намерил едно приказно място, до което стигал черен път; долу имало скали и малко заливче. На стотина метра от пътя слънцето огрявало полянка, прекрасно място за джуджета. Току ги поставил и чул ръмжене на мотор, а после видял камион-цистерна, който спрял на брега. Шофьорът размотал някакъв маркуч, провесил го над скалите и почнал да изпомпва съдържанието на цистерната. Разсмърдяло се scheiss stinkend, да прощавате, ако сте на маса. Гюнтер изтичал до камиона, развикал се, шофьорът го изгледал враждебно неразбиращо, качил се в кабината и отпрашил по пътя. Немецът онемял, прибрал си джуджетата и омърлушен се върнал в хотела, като изпитвал известна гузност, ползвайки баня и тоалетна. Напълно логично за него. Но и за хотелиера, от когото разбрал, че нямало канализация, пречиствателната станция била на петдесетина километра, това оскъпявало курса на фекалката, оттам и нощувките, а и без друго всичко се изливало в морето, което било естествен филтър, и т.н.

Тук историята завършва без поука,

а с бележката, че това за канализацията, туризма, политиката и изобщо за миризливите неща у нас го знае всеки. Освен че е напълно съобразено с житейската логика, то може да промени убежденията вече само на чудаци, за които градинските джуджета са по-важни от непосредствеността на живота.

Има и такова движение - за освобождаване на градинските джуджета.


Вестник "Сега"