През миналата година броят на съдебните разследвания, свързани с принудителна проституция в Германия, е намалял. Същото се отнася и за броя на жертвите. Това обаче са само официални статистики. Предполага се, че реалните цифри са значително по-високи, защото в много от случаите до намеса на полиция и съд така и не се стига.
Нова статистика със стари познайници
Както и преди значителни промени в статистическите данни за произхода на жертвите и на извършителите няма. 85% от официално регистрираните жертви на принудителната проституция в Германия са от европейски страни. Сред чужденците най-голям е броят на румънците и българите. Както и преди в значителна част от случаите става дума за непълнолетни. Германците са на първо място сред организаторите на този вид търговия с цел сексуална експлоатация. Сред чужденците обаче отново на първите две места са престъпници от България и Румъния. На трето място в тази мрачна статистика са трафикантите с турско гражданство.
Най-голямото предизвикателство си остава идентифицирането на жертвите и нежеланието им да свидетелстват срещу извършителите на престъплението. Без свидетелските им показания обаче не може да се докаже вина за нелегален трафик на хора и принудителна проституция. В анализа на Федералната служба по престъпността се отделя специално внимание на България, Румъния и Унгария заради членството им в ЕС. Междувременно техните граждани могат да представят проституцията като легална форма на услуги, така както позволява законът в Германия. Опитът на Федералната служба по престъпността обаче сочи, че често в тези случаи става дума за фантомни фирми, които прикриват сексуална експлоатация.
Жертвите прикриват мъчителите си
"Повечето от жертвите са свързани със семейни и или етнически доминирани структури, нямат връзка с германската правова и социална държава и не са готови да свидетелстват срещу извършителите на престъплението, които са от техния клан", се казва в анализа на Федералната служба по престъпността.
36% от регистирираните жертви на сексуална експлоатация са знаели, че ще проституират в Германия. Примамени са били с обещания за високо заплащане. На практика обаче от тях се искало да си изплащат дълговете по транспорта, документи и квартира, което ги обричало на експлоатация при крайно мизерни условия. Учудване буди фактът, че все още голям брой от жертвите - 35%, са били излъгани с предложения за съвсем друга работа в Германия, като 14% са били вербувани чрез псевдо-агенции за мода и изкуство.
Във всички тези случаи жертвите са силно зависими от извършителите на престъплението и са държани под контрол чрез психически и физически тормоз. Ето защо Федералната служба по престъпността съветва германските полицаи да се грижат максимално за жертвите, спечелвайки доверието им за бъдещи свидетелски показания.
дв / Germany link
Още:
Някои европейски държави, най-вече Холандия и Германия, легализират проституцията, което довежда до последици като узаконяване на сводничеството, публичните домове и «клиентите на проституцията». Първите стъпки към легализиране на проституцията в Германия са направени през осемдесетте години на XX в. До 1993г. битува масовото схващане, че 75% от жените в германската индустрия са чужденки от Уругвай, Аржентина, Парагвай и други южноамерикански държави (Altink 1993г., стр. 33). След падането на Берлинската стена, 80% от близо 10 000 незаконно трафикирани жени в Германия, вече идват от Централна и Източна Европа и страните от ОНД. (МОМ, 1998г., стра.17). През 2002г. проституцията в Германия е обявена за законна професия, години след легализирането й в някои разрешени зони. Понастоящем рекламите, свързани с проституцията, сводничеството и публичните домове са законни в Германия. Според някои неправителствени организации, истинският процент на чужденките, които проституират в Германия, е 85 % - това хвърля още повече съмнения върху факта, че е тези жени са влезли в Германия без чужда помощ. Както в Холандия, неправителствените организации съобщават, че повечето от тези жени са жертва на незаконен трафик, понеже е почти невъзможно бедни жени сами да се придвижат, да си покрият разходите по пътуването и съответните документи и да се установят в „бизнеса” без външна помощ.