Турското правителство искаше да промени конституцията по 26 точки, но не даде на гражданите диференцирано право на отговор. Който например е искал да гласува за даването на повече права на жените, автоматично е гласувал и за потенциалното запълване на държавния апарат с кадри на управляващата ислямска партия. Който пък е гласувал против подсилването на правителствените правомощия, без да иска е отказал да се дадат повече права на хората с увреждания.
Четири големи измами...
Bildunterschrift: Ердоган се наложи
Красиво опаковани и добре пласирани: управляващата ислямско-религиозна Партия на справедливостта и развитието хвали реформите като стъпка към ЕС и демокрацията и като "преодоляване" на една тъмна епоха, в която страната страдаше под жестоката принуда на военните. Наистина повечето сегашни промени в конституцията отговарят на европейските стандарти. Но в начина, по който правителството представи референдума, се съдържаха и четири големи измами:
Първо, превратът от 1980 г. беше /и/ добър за страната. Вярно, че бяха арестувани 65 000 души, мнозина бяха изтезавани, а 27 души - екзекутирани. Само че в периода преди него броят на жертвите на политическия терор се движеше между 1 200 и 1 500 души на година. Това беше преустановено след преврата - така че генералите спасиха живота на доста хора. 750 000 оръжия бяха конфискувани.
Новоприетата тогава на референдум конституция, за която Ердоган заяви, че трябва да бъде "преодоляна", внесе повече стабилност с това, че сложи спирачка за навлизането на голям брой малки партийки в парламента. Твърдите реформи пък стабилизираха икономиката. В наследство военните оставиха стабилност и благосъстояние - а това са основните предпоставки за демократични реформи.
Второ, сегашната реформа не "преодолява" недемократичните аспекти на конституцията: 10-процентовата бариера за влизане в парламента си остава. Тя изключва цели слоеве от населението от възможността да бъдат политически представени в управлението.
... и една самоизмама
Смяна на системата? Нищо подобно!
Трето, в случая не става дума за смяна на системата, а само за смяна на властта в рамките на съществуващата система. Правителството иска - чрез кадрови промени в съдебната система и превземане на военните отвътре, да окупира скритите, дългосрочни механизми на властта.
Четвъртата измама представлява самоизмама: Партията на справедливостта и развитието си мечтае да управлява страната точно толкова дълго, колкото и военните преди тях. Само че всяка партия, която разполага с необходимите мнозинства, ще се възползва от тези реформи точно по същия начин, за да превземе държавната власт. Онова, от което Турция всъщност се нуждае, но което за съжаление не се опитва да постигне, е тъй важното разделение между държава и идеология.
Радио "Дойче веле" / Germany link