| |
Алесандро Профумо Снимки: ЕПА/БГНЕС |
През последните дни в Италия се вихри напрегната полемика заради рекордното обезщетение за подалия оставка шеф на банковата група Уникредит. Алесандро Профумо се оттегли заради скандал, свързан с либийските акционери и лошите финансови резултати. Профумо беше изправен пред вот на доверие, който нямаше как да преодолее заради нарастващото напрежение с акционерите във връзка с неотдавнашното навлизане на либийски пари в капитала на банката, за което той има определена роля. Либийската централна банка и Либийският инвестиционен фонд увеличиха т.г. своя дял в Уникредит до 7.582%, превръщайки Триполи в най-големия единичен акционер в банката, разкриха медиите в Италия.
Лошата новина за Профумо е, че бе принуден да стане от шефския стол, на който бе свикнал така дълго да седи. А добрата новина е, че той не си тръгва с празни ръце. Обезщетението, с което досегашният изпълнителен директор се разделя с банката, са рекордните 40 милиона евро. Досега никоя италианска банка не е изпращала своя шеф с такава сума. "Обезщетението за Профумо отговаря на размера на обезщетенията на 4000 работници със същия трудов стаж", протестира сенатор Елио Ланути, член на финансовата комисия в Римския парламент. Възмущението му е оправдано, като се има предвид, че по време на неговото ръководство акциите на Уникредит паднаха от 8 евро на само 1.8 евро за акция. "Профумо трябва да отговаря пред акционерите и дребните инвеститори", настоява сенатор Ланути. Една от основните причини за огромното обезщетение е може би т.нар. "Пакт за неконкуренция", който Профумо сключил със своята бивша банка. Въз основа на този пакт Профумо се задължава през следващата година да не поема ръководството на никоя банка в Италия, Германия или Австрия, където са трите централни пазари на банковата група. Уникредит развива дейност в общо 22 европейски страни, сред които и България. Оставката на Профумо доведе навсякъде до "фаза на несигурност", както предпазливо се изказват икономистите. В разстояние на пет години ще бъдат закрити общо 4700 работни места. В хода на реорганизацията на цялата фирмена структура само в Италия ще бъдат затворени 230 филиали. По този начин Уникредит се надява до 2013 г. да намали разходите си за персонал в Италия с 8.6%, което съответства на 422 милиона евро.
Другата тенденция през последната година е, че много от банките, молили до вчера държавите за помощ, днес отново раздават свръхщедри заплати. Това е поредната плесница за данъкоплатците, финансирали от собствения си джоб спасението на въпросните банки. Около 200 банкери от германските кредитни институти са с годишен доход, който надхвърля сумата от 500 000 евро, съобщи в."Франкфуртер алгемайне цайтунг". За членовете на банковите управителни съвети, получили в хода на кризата пари от държавата, спасителният държавен фонд Soffin определи задължителна горна граница за заплатите в размер на 500 000 евро. За членове на второто ръководно равнище обаче фондът не предвижда такива ограничения. Поради което там отново са плащат милиони. В Комерцбанк, където германската държава наля над 18 милиарда евро, близо 50 банкери получават повече от председателя на Управителния съвет Мартин Блесинг. Заплатата на Блесинг е 500 000 евро плюс пенсионни надбавки и средства за служебен автомобил. Банкери, които печелят над половин милион евро годишно и са на равнище под Управителния съвет, има и в редица банки на федералните провинции, също получавали държавни помощи срещу кризата. Такива банкери има например в щутгартската Баден-Вюртембергска банка и в Дюселдорфската Северен Рейн-Вестфалска провинциална банка. С фантастични пенсии са се подсигурили освен това и двама топ мениджъри от кризисната Hypo Real Estate. С навършването на 60-годишна възраст членовете на Управителния съвет Кай Вилхелм Францмайер и Франк Крингс ще получават пенсия в размер на 186 000 евро годишно. Сред правителствените кръгове тези пенсии и бонусите към тях будят все повече съпротива. Финансовият политически говорител на управляващия Християндемократически съюз (ХДС) Лео Дауценберг отправи критика и към правителството."Ако една банка е била спасена от данъкоплатците, то по подобни въпроси трябва да се проявява върховна деликатност", заяви Дауценберг пред агенция ДПА. Критика дойде и от редиците на либералната Партия на свободни демократи, които управляват заедно с ХДС. "В краен случай ще трябва да уредим този въпрос чрез съответен закон, който би могъл да постановява, че при спасена от държавата банка заплатите ще бъдат поставяни под строг контрол", казва финансовият експерт на либералите Флориан Тончар. Масивна е и критиката от страна на синдикатите. "Нима 500 000 евро не са достатъчни за хубав живот", възмущава се членът на ръководството на Германския синдикален съюз ДГБ Дитмар Хексел. Критика отправиха и от синдиката на работещите в сферата на услугите. Членът на един от най-големите федерални синдикати Ver.di Уве Фулонг окачестви като "тежка грешка в цялостната конструкция", че фондът Soffin определя горна граница за заплатите на членовете на УС, но не и за заплатите на хора на второ ръководно равнище. Според Фулонг тук законодателят е длъжен да въведе сериозни промени.
Кризата в САЩ още не е отминала, като всеки десети американец е без работа. В същото време банкерите и мениджърите, тоест виновните за световния срив, отново печелят големи пари. Над "Уолстрийт" продължава да се излива "златният дъжд" от бонуси, който всъщност никога не е спирал. Само през м.г. в този финансов център са били изплатени премии в размер на 20 милиарда долара. Четвъртата най-голяма сума от съществуването на борсата в Ню Йорк. Думата "бонус" идва от латински и означава "добре", тоест хонорар за добре свършена работа. Но нима всички тези милиарди не отиват в джобовете на същите онези хора, които докараха световната икономика до ръба на катастрофата?
Раздаването на огромни суми няма да спре
Впрочем бонусите са само част от паричния поток, който се стича към служителите от финансовия бранш. "Това, което разбрахме при тази криза, е, че бонусите са нецелесъобразни. Нека не се заблуждаваме - това са просто много пари, обещани на определени хора. Може би ще се намери начин да се регулира изплащането на бонуси. Но тогава браншът ще открие други пътища за раздаването на тези огромни суми", убеден е Дейвид Байм, професор по икономическа етика в Колумбийския университет, цитиран от "Дойче веле". "За правителството е трудно да регулира заплащането в един икономически бранш. Освен това правителствата по правило не взимат най-добрите икономически решения. Така че всяка политическа намеса в банковия бизнес крие рискове", допълва той. Самите банкери изглежда живеят в някакъв друг свят. Дали са гузни? "Ни най-малко", казва Дейвид Байм, който сам е работил по-рано във финансовия бранш. Междувременно става все по-очевидно, че бездната между американското население и финансовите елити става все по-дълбока. Професор Байм споделя това мнение, но същевременно отбелязва, че тук е налице и един стар проблем. "Хората с високо образование или с някакъв особен талант получават такива големи пари, че това изглежда нечестно на останалия свят. Хората са готови да простят, когато става дума за Тайгър Уудс, за футболисти или кинозвезди. Кризата просто привлече вниманието към нещо, което е съществувало и по-рано, но хората не го забелязваха или просто не им пукаше", смята професорът.
На Уолстрийт "златният дъжд" на бонусите никога не е спирал и тази тенденция ще продължи в бъдеще.
