България
Медиите в България: все по-малко факти, все повече зависимости
През 2015-та медиите в България задълбочиха всички досегашни проблеми, подчинявайки се на политически и корпоративни интереси. Порочната обвързаност между медии, бизнес и власт продължава, пише Полина Паунова.
„Лютви Местан подал оставка?“. Това е едно от поредицата заглавия, които се появиха в медиите, близки до скандалния депутат и медиен магнат Делян Пеевски веднага след като стана ясно, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган възнамерява да си вземе партията от назначения (лично от него) просто председател.
Текстът престоя малко „видим“ и веднага след това бе свален. Последваха обаче безброй „дописки“, в които се разказваше как „новият Цветан Василев“ – разбирайте Местан, се опитвал да заграби ДПС, да подари Движението на Турция и как след като кроежите му били разкрити, заедно със съпругата си се скрил в турското посолство.
Само преди седмици въпросните медии, близки до Пеевски (а някои и вече негова официална собственост) сипеха радостни и жарки слова по адрес на Местан. Всяка негова дума бе цитирана екзактно, а опонентите му не просто не бяха съгласни с него, а правеха „жестоки атаки срещу ДПС“.
Рязката смяна на „настроението“ към бъдещия бивш председател на Движението за права и свободи, всъщност е най-прясната, а и най-точната илюстрация за състоянието на българските медии в края на 2015 година.
Средствата за масова информация у нас почти забравиха за функцията си да информират. Нещо повече само за последната една година те се превърнаха в арена за разчистване на политически и бизнес сметки, а журналистите не просто загубиха рефлекса да отразяват новини. Загубиха способността да ги разпознават.
Срещу „врага“
Етични стандарти на практика няма, а тези медии, които все пак опитват да ги спазват, са приемани за „бутикови малотиражки“. Случили се (или изобщо неслучвали се) събития в масовата практика не са нищо повече от оръжие срещу „врага“. А врагът пък е противникът на финансиращия медията. Това заключение лесно може да се извади от случая „Местан“.
Ако пък няма информационен повод, който да бъде ползван за дискредитация на опонента, той рано или късно се оказва „гей“ (въпреки че остава дълбоко неясно защо подобна информация трябва да бъде позоряща).
[Източник на информация или бухалки за саморазправа?]
Източник на информация или бухалки за саморазправа?
Впрочем, всичко това са процеси, които не са започнали през настоящата година. Медиите-бухалки набраха скорост още в предходните 12 месеца, но възходът на пропагандните сайтове, често служещи си с неистини, е именно сега. Че медиите се използват като бухалка за саморазправа, включително и между журналисти, потвърди и един от основните изводи на годишното изследване за свободата на словото от Асоциацията на европейските журналисти в България.
Когато бизнес и политика се обединят
Същото изследване сочи и един любопитен момент - икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.
През настоящата година продължи и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%) върху съдържанието на медиите. Изводът, направен въз основа на отговорите на анкетираните журналисти може да послужи и за основа на по-генерален извод за публичността у нас. Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”.
Зачестилите случаи на побои над журналисти (поредица подобни инциденти имаше при отразяването на предизборната кампания) е пореден задълбочаващ се симптом на болестта, от която страдат медиите. Заплахите и посегателствата освен признак на тотално чувство за безнаказаност, са и разбира се, липса на страх от ефективно правораздаване.
[Затъването продължава...]
Затъването продължава...
Наред с физическата саморазправа, която досега се случваше обаче предимно сред маргинални общности, 2015 година донесе още един медиен феномен – известният български предприемач и едър бизнесмен Кирил Домусчиев сметна, че му е позволено да се разгневи на журналистически въпрос дотам, че да нарече репортера „олигофрен“ и буквално да го изблъска от импровизирания брифинг. Прецедентът доведе и до поредното неприятно откритие за медиите у нас. Дали заради влиянието на Домусчиев, дали по друга причина, ответната реакция от страна на самите засегнати се забави повече от обичайното за подобни инциденти. Което е и поредният щрих от медийния пейзаж – услужливостта към властимащите и страха от тях.
Фалити
Настоящата година бе белязана от още едно неприятно събитие в сферата на публичността. Фалитите на вестник „Преса“ и списание „Тема“ могат да се приемат като сериозно предупреждение за спукване на медийния балон у нас. Още повече, че и двете издания имат индиректна връзка с фалиралата КТБ. Седмици преди фалита акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов прехвърлиха акциите си на задлъжнялата строителна компания "Интегрирани пътни системи". Дружеството купувач се свързва с Бисер Лазов, близък на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега е основен свидетел в разследването срещу него, т.е. по-скоро част от лагера на Делян Пеевски.
От тази гледна точка „Преса“ и „Тема“ могат да служат само за прогноза какво вероятно предстои да се случи с разгръщащи се по медийния ландшафт „информационни империи“.
Погледнато в по-общ план, изминалата година в тази област не се различава драстично от предходната 2014 г. С малката, но все пак-съществена отлика, че започналите негативни тенденции се задълбочават, а сливането на политическия и бизнес интерес очертават съвсем нов тип зависимост – цялостна.
https://tinyurl.com/pv255s5
................................................................................................
Фалшиви гласове на Вълните на Германия
https://ello.co/suricate-news/post/h_j70kySVECYdh5s57Qf2w
.................................................................................................................................................
UNITYMEDIA ИЗКЛЮЧИ ОТ ПАКЕТА СИ КАНАЛИТЕ НА ТУРСКАТА ДЪРЖАВНА ТЕЛЕВИЗИЯ ТRТ
Германският кабелен оператор Unitymedia изключи от своя пакет каналите на турската държавна телевизия ТRТ
Unitymedia изключи от пакета си каналите на турската държавна телевизия ТRТ
Изпратена 15.01.2014 13:27:58 UTC
Обновена 15.01.2014 13:27:58 UTC
Германският кабелен оператор Unitymedia изключи от своя пакет каналите на турската държавна телевизия ТRТ.
Преди няколко дни подобно решение бе взел и германския кабелен оператор Deutschland Kabel.
Тези две решения бяха коментирани от някои среди като „опит за наказване на турската държавна телевизия ТRТ, която с упорство излъчва новини за инцидентите в Хамбург”.
Вицепремиерът на Турция Бюлент Арънч направи следното изявление по въпроса „Искаме да вярваме, че не става въпрос за „наказание”. Приемаме, че става въпрос единственно за неразбирателство относно заплащането”.
Германският кабелен оператор Unitymedia съобщи, че за да продължат да излъчват каналите на ТRТ трябва да бъде заплатена сумата от 300 хиляди евро.
Докато всички престижни информационни агенции по света затвориха очи пред събитията в Хамбург, то ТRТ отдаде широко място на новините по темата .
Вицепремиерът Бюлент Арънч отбеляза „Ако решението е взето заради въпросните новини излъчвани от ТRТ то тогава ние се гордеем с това. Хамбург е сцена на дискриминационни събития, но германските медии не желаят да информират обществеността относно случващото се. Ние обаче предпочитаме да правим обективни и реалистични новини. Целият свят трябва да бъде информиран за случващото се в Хамбург”.трт