Учените гадаят над феномена на гризача суперменСупермишки плъзнаха из Германия
Никаква отрова не лови хибрида мутант
Интернет
Новите мишки са резистентни към всички познати.
26.07.2011
Отровата може и да не лови новите мутанти, но котките остават като изход от ситуацията, припомнят учените.
В Германия се появиха супермишки, хибрид между местна и алжирска порода, които не могат да бъдат ликвидирани с познатите отрови за дератизация, пише сайтът на научния телевизионен канал "Дискавъри".
Откритието на германския учен Михаел Кон показва, че хибридизацията може да протече по естествен начин в природата, след като
намесата на човека е стимулирала този процес
Новата домашна мишка беше наречена "изродена" и тя се оказа непробиваема от варфарина, леталното вещество, което най-често се използва в отровата за мишки.
Кон се натъкнал съвсем случайно на гризача супермен. Фирма за дератизация била повикана от собствениците на пекарна, които си имали непрекъснати разправии с мишките в мазето. Но след старателна дератизация и третиране на помещенията с пестициди от класа на бромадиолона, една особено поразяваща разновидност на варфарина, популацията останала абсолютно невредима. Тогава взели няколко мишки и ги дали за изследване в лабораторията на Кон
Той подложил образците на генетичен анализ и установил, че ДНК на германската супермишка била идентична с тази на алжирски вид, който преди време развил имунитет към варфарина посредством тъй наречените "точкови мутации".
Този процес се характеризира с адаптирането на гените
чрез спонтанни мутации по време на копирането на ДНК.
Учените считат, че алжирската мишка постигнала тази мутация като противодействие на бедната на витамин К диета. Генът, който прави тези гризачи резистентни на варфарина, управлява и нивата витамин К в организма. Благодарение на човешката дейност алжирски мишки са попаднали в Германия и при кръстосването им с местните породи се получил резистентният вид. Този процес учените наричат хоризонтален генен трансфер и обикновено се наблюдава при микробите.
Кон заяви по повод откритието си: "Ние уловихме еволюцията в действие!". Учените предполагат, че непрофесионалното и широкоразпространено използване на пестицидите са причината гризачите да са развили резистентност към най-прилаганите отрови.
.
Наблюдаваха най-голямата звездна структура
britannica.com
Телескопът Канада-Франция-Хавай.
Астрономи наблюдаваха слабо светещи нишки от материя, които досега са останали незабелязани и бяха открити с камера на телескопа Канада-Франция-Хавай, съобщи сп. "Сианс е авнир".
Те формират две големи опашки от едната и от другата страна на галактиката NGC 5557 и се простират върху разстояние над 1 милион светлинни години, което е над 10 пъти по-голямо от диаметъра на Млечния път.
Става въпрос за най-голямата звездна структура, откривана някога.
NGC 5557 всъщност е двойна елиптична галактика, сформирана от сливането на две големи спирални галактики преди едва 1-3 милиарда години. По време на това сливане част от материята на двете галактики е била изхвърлена и са се образували звездни останки. Тези нишки от материя са се сформирали посредством гравитационен механизъм, сходен с океанските приливи и отливи.
Астрономите са насочили наблюденията си към стотина други близки елиптични галактики. Ако резултатите от наблюденията върху първите две галактики се потвърдят и се окаже, че тези звездни структури са често срещани, стандартният модел за образуването на елиптичните галактики ще бъде поставен под въпрос.
.
Човешката походка е възникнала преди около 4 млн. години
Учените са установили, че австралопитеците са ходили на два крака с напълно изправен гръб, а не приведени, както се смяташе доскоро. Британски учени от университетите в Ливърпул, Манчестъра и Борнмут са установили, че далечните предци на човека още преди 3,7 милиона години са ходили като съвременните хора, съобщи сп. Journal of the Royal Society Interface. Доскоро се смяташе, че човешката походка се е появила близо два милиона години по-късно - преди около 1,9 милиона години. В рамките на изследването са анализирани 11 следи, открити в Танзания, край гр. Лаетоли, през 70-те години на миналия век. Смята се, че те са оставени от австралопитеци - от Australopithecus afarensis и са най-древните от известните на науката.
С помощта на компютърна томография учените са създали подробни триизмерни модели на всичките следи. След това са ги сравнили с процеса на формиране на следите на съвременния човек и на маймуните.
Учените са установили, че австралопитеците са ходили на два крака с напълно изправен гръб, а не приведени, както се смяташе доскоро. Опирали са се преди всичко на предната част на крака, което много повече прилича на начина на ходене на съвременните хора и коренно се различава от този на шимпанзетата и другите маймуни. Традиционно се смята, че при ходенето на човека извивката на костите в централната част на ходилото допира земята, оставяйки характерен отпечатък.
Анализът, извършен от изследователите, показва, че това не е задължително условие. Според Робин Кромптън, един от авторите на изследването, "походката на много съвременни хора е много по-близка до маймунската, отколкото е била при нашите предци".
Използвайки компютърно моделиране, учените са установили, че A. afarensis са ходили практически с право стъпало, опирайки се при вървежа на палеца. А физически предците на съвременните хора значително са се различавали от нас. Те са били с къси крака и дълъг торс, за разлика от съвременните хора, които са с дълги крака и по-къс торс.
.
Откриха нова частица
oleg.ucsd.edu
Контролната зала на лабораторията "Ферми".
Физици от лабораторията "Ферми" в района на Чикаго оповестиха, че са открили нова частица, която е тежък "роднина" на неутрона, съобщи Сайънс дейли. Те я кръстиха неутрална кси-суб-би.
Съществуването й бе предсказано от Стандартния модел на елементарните частици. Съставена е от три кварка - странен, горен и долен кварк, се казва в комюнике на лабораторията.
Неутралната кси-суб-би е в "периодичната таблица" на барионите - частици, сформирани от три кварка. Най-често срещаните примери са протонът с два горни кварка и долен кварк и неутронът с два долни кварка и горен кварк.
С усъвършенстваните си детектори на частици и трилионните сблъсъци между протони и антипротони колайдерът на частици Теватрон в лабораторията "Ферми" бе замесен в откриването на почти всички т.нар. долни бариони.
След като е създадена в резултат на сблъсък между частици, неутралната кси-суб-би преодолява само част от милиметъра, преди да се разпадне на по-малки частици, а след това и на още по-малки частици.
Физиците изследват тази каскада от разпадания, за да идентифицират първоначалната частица.
в мо / Germany link
