Комсомолският секретар в Българското радио Александър Андреев, а сега шеф на българската секция в антитурското и антибългарското радио "Дойче веле" дава акъл на БГ !
---
Георги Ифандиев:
Попаднах на нещо като обзор, нещо като коментар, изобщо като нищо на света... Творбата е подписана от някой си Емилиян Лилов от Дойче Веле. Не съм го чувал, но пък и не слушам радио. Ала ми бе любопитно как журналист от чужда медия тълкува (не)свободата в нашенските. Изненада липсваше. Момчето перфектно изпълнява спуснатата му задача – лукаво набива в съзнанието на читателите, че у нас истински журналисти са само комунистите и ченгетата, или техните креатури. Покрусен, авторът жали за тях. За някой почтен човек, не дай Боже за антикомунист – ни дума, ни вопъл, ни стон, камо ли ред! А е представител на уж демократична, германска медия. Другарят уцелва в десетката. Например намеква за един, който бил уволнен заради Първанов. Ясно кого защитава – комунист поне второ поколение с родови връзки в Държавна сигурност – агент Ивайло. Досега не схващам по какъв критерий разделиха ченгетата на добри и лоши? Как стана така, че едни се оказаха наши и положителни, а други – техни и отрицателни и обратното? Ченгето си е ченге и би следвало да подлежи на лустрация. Да го предоставят за превъзпитание на внучетата на Шахо Циганина...[13] Да види какво е. Точка! Явно по традиция в Дойче Веле болшевишките ченгета са добри, а неченгетата – лоши. Нали още навремето Българската секция на радиото се оглавяваше от члена на БКП Михаил Антонов, а сега от комсомолския секретар в Българското радио Александър Андреев[14]?!
Като съвременен Матросов този Лилов се е хвърлил да брани комуниста и ченгето, съветския възпитаник Огнян Бояджиев, съдружник и слуга на оръжейни мутри от сорта на Младен Мутафчийски
---
Ал. Андреев: България да се справи с полицейското насилие
България не може да бъде част от обществото на правовите държави, ако в страната продължава да действа полицейско насилие, заявява в интервю за БГНЕС журналистът Александър Андреев, главен редактор на българската секция на радио "Дойче веле".
"Много хора в България се възмущават от перспективата Турция да влезе в ЕС с аргумента, че в турските затвори царят средновековни условия, че там има политически преследвания, затваряния на журналисти, има насилие и прочие. Но тези критици по-добре да видят какво става и в българските предварителни арести, в българските места за изтърпяване на наказания, тъй че в това отношение има още много да се работи", казва Андреев.
Според него българската съдебна или правосъдна система има нужда действително от радикално обновяване и реформи. "На хартия доста от тях вече са налице, но на практика ги няма, включително и до степените на свобода, които имат правоприлагащите органи. От друга страна аз имам доста и познати и приятели в системата на правосъдието – изрично искам да кажа, че в системата на правосъдието има и много честни съдии, хора, които си гледат работата за една не особено висока заплата, които не подлежат на корумпиране, които разбират правото, искат да спазват закона - но то е достатъчно една капка катран в кацата с мед, за да се вгорчи цялата работа", твърди Александър Андреев.
Колкото до експертите, които "Дойче веле" често интервюира за ситуацията в България журналистът споделя: "Аз повечето от тези експерти ги признавам добре и често говоря с тях. Това са много добре информирани хора, много начетени. Както можете да допуснете в Германия не се среща на всяка крачка политолог, който разбира какво става в България, може да чете езика, следи политическия дневен ред, тъй че те са една шепа хора – всеки от тях има различни възгледи. Бих казал, че повечето от тях посрещнаха благоразположено избирането на Бойко Борисов и взеха за чиста монета неговите изявления за радикална борба срещу престъпността и корупцията.
До момента част от тях смятат, че българският премиер действително има доброто желание да се справи с тези проблеми, но че просто не винаги това му е възможно. Критичните бележки на голяма част от германските наблюдатели по тази тема са свързани с миналото на българския премиер и с факта, че той самият е бил свързан и това е доказано, с част от тези хора, с тези среди. Предпазливото мнение, което се изказва е, че той не може до ден днешен да се отърве от тези свои обвързаности и да подходи радикално към тази борба. На друга страница обаче идва категоричното им твърдение, че едно силно правителство, каквото е правителството на ГЕРБ има доста повече шансове и вече резултати и успехи в борбата, особено срещу корупцията, отколкото едно правителството от три партии, т. нар. Тройна коалиция, където имаше доста хора да се настанят на удобни места, на ключови, на добре платени места. Едната ръка не знаеше какво прави другата, а имаше и трета ръка. На три ръце вече изобщо им се губеше сметката.
Тъй, че оценките са модифицирани, не са еднозначни, а във всеки случай много често може да се чуе уморена въздишка, че прекалено дълго вече се чака от кабинета на Бойко Борисов да предприеме радикалните мерки. Онова, което да речем германският посланик в София в един разговор също повтори и което повтарят мнозина западни наблюдатели и политици – за тези прочути 130 ли са, 150 ли са поръчкови убийства, по които досега няма нито една присъда. Знаете тук на няколко пъти се вдигна шум около изказвания на чуждестранни дипломати за функционирането на съдебната система в България. Това са неща, които се говорят, разбира се из европейските столици и из Брюксел. Очакваше се повече от кабинета на Борисов именно по пунктовете борба срещу престъпността и корупцията. Очакването си остава засега.
Моето мнение също е диференцирано, аз по съшия начин смятам, че министър – председателят и вътрешният министър имаха желание да направят нещо. Също смятам обаче, че техните възможности са ограничени донякъде. Разбира се, аз смятам и нещо трето – тези две теми, които са много болезнени обществено са и много подходящи за самореклама. И те бяха използвани до последния предел и от министър – председателя и от вътрешния министър, за да печелят точки в обществото, каквито общо взето и спечелиха", заяви журналистът.
"Германия и Франция продължават да отстояват предишната си позиция, ЕК по мои вътрешни информации упражнява натиск тази твърда позиция да бъде смекчена", казва Андреев по повод присъединяването ни към Шенген. "Онова, което аз очаквам, а и други наблюдатели е, че есента ще влезе в сила въздушният Шенген за България и за Румъния, след което стъпка по стъпка ще бъдат премахнати всякакви гранични ограничения за двете страни. В момента, на 1 май, когато се отвори пазара на европейския пазар за работната сила, проблемът беше много деликатен. Защото сега за голяма част от публиката не е ясно какво е Шенген, какво е европейският свободен пазар на работната сила, кои страни са вътре, кои са вънка, кои кога влизат, кои държави какви ограничения имат. И затова до този момент темата Шенген се комбинира и с бежанските вълни от Средиземноморския регион, от Магреб, от Северна Африка към Италия и от моя гледна точка съвършено недопустимите опити на Берлускони да шантажира европейските партньори, издавайки визи на тези емигранти за цяла Европа. Всичко това в своята цялост предполагаше доста политическа пушилка около България и Румъния и Шенген. Нещата ще се слегнат лека полека според мен и на техническо равнище ще бъдат решени въпросите. Френската и германската съпротива лека полека ще отпаднат, тъй че аз не съм чувал нищо ново в позицията на Германия – официално тя не е променена, но нещата вървят към въздушния Шенген през есента и цялостно, пълноценно присъединяване на двете страни някъде догодина", смята Александър Андреев.
Колкото до развитието на ядрената енергетика в Европа и света и по-специално за дебата за АЕЦ "Белене" у нас журналистът заявява: "Дискусията за бъдещето на ядрената енергетика е в една съвсем нова и неочаквана фаза след катастрофата във Фукушима. Дори при Германия, която направи две радикални движения през последните десетина години по тази тема. Първото беше пълният отказ от ядрена енергия – решение, което взе правителството на социалдемократите и зелените с график кога да бъдат изключени сегашните ядрени електроцентрали. После сегашното правителство от либерали и християндемократи отмени това решение отчасти, ревизира го.
След което, след катастрофата във Фукушима, канцлерката лично – за което между другото беше доста критикувана, отмени пък тази отмяна. Трябва да имаме предвид, че ситуацията в Германия е много интересна, там противниците на ядрената енергия и на атомните бомби също имат едни доста силни традиции, корени – те са едно много мощно движение и много сериозно влияят, въздействат върху общественото мнение. Освен това в Германия като национална психология хората са изключително фиксирани върху собствената си сигурност, върху сигурността на всичко наоколо. Не случайно се казва, че германските машини са най-сигурни, пътища и т. н., тоест въпросът за сигурността там е централен. Това е огромната разлика между Германия и България – тук въпросът за сигурността някак си е между другото, когато се дискутира Белене. Докато в Германия първо се гледа сигурността. И след това, което стана във Фукушима противниците на ядрената енергетика имаха много силен коз – те казаха дори страна като Япония с високия технологичен стандарт, с огромната дисциплина, с това че са подготвени за земетресение и за всичко останало, дори те не могат да контролират такова нещо, какво остава за останалите.
В този смисъл отношението в Европа към строежа на АЕЦ "Белене" е по-скоро отрицателно. В медиите публикациите са главно отрицателни, те опаковат в един пакет опасността от Белене, руските реактори и енергийната зависимост на България от Русия по този начин. Тези 3 фактора ги смущават и те казват - по – добре българите да не строят тази АЕЦ. На правителствено равнище централният проблем е в това, че ЕС няма единна енергийна политика. Ако ЕС би имал единна енергийна политика и би съществувало решение ядрена енергетика "да" или ядрена енергетика "не", на България работата щеше да е много лесна. Щеше просто да изпълнява общото решение на европейските страни, но такава обща политика няма и България в този смисъл е изоставена на произвола на съдбата, респективно на произвола на правителство, което трябва да вземе решение.
Според мен за българските граждани ситуацията е много проста – трябва да се отговори наистина авторитетно, компетентно и без следа от съмнение на няколко елементарни въпроса, за да се обясни решението "да"или "не" АЕЦ "Белене". Трябва да се отговори първо на въпроса – каква ще е енергийната ситуация в България без АЕЦ "Белене", каква ще е цената на тока, който ще се произвежда от тази електроцентрала, каква ще е цената от други източници, каква степен на сигурност може да се гарантира на тази АЕЦ. На базата на отговорени по най - възможно ясния и точен начин на тези 4 въпроса, би трябвало да се вземе и това решение. Мен даже лично като наблюдател на последно място ме тревожи енергийната зависимост от Русия, защото в глобалния свят вече всеки е зависим от всекиго. Китайците държат пристанища в САЩ, корейците строят ядрени реактори за САЩ и т. н. Това е бизнес, това не е политика, макар че фактът е, че имперска Русия, че Путинова - Медведева Русия инструментализират икономиката за политически цели. Това е просто общоизвестен факт и една от емблемите на руската и съветска политика, но тази опасност не ме тревожи толкова. Тревожи ме всичко да не излезе много по-скъпо, отколкото се описва в момента, без да има нужда. И сигурността, разбира се, на първо място", заявява Александър Андреев. /БГНЕС
София / България
Germany link:
.
Germany link:
https://pod.disroot.org/people/4af4f500510501341ab42394a4e7c018
Germanwings
Lufthansa
