Дойче веле на български остава,начело с комсомолския секретар Александър Андреев

Нали още навремето Българската секция на радиото се оглавяваше от члена на БКП Михаил Антонов, а сега от комсомолския секретар в Българското радио Александър Андреев !

:::


Дойче веле на български остава в по-модерен формат

В Дойче веле настъпват големи промени. Но информациите, засягащи Българската редакция, които са отчасти неточни и неверни, съобщи Александър Андреев, главен редактор.

Прозвуча шокиращо в първия момент: радиопрограмата на Дойче веле ще изчезне от софийския УКВ-ефир след 31 декември 2011 година. Но шокът наистина е с плитък корен. Защото Дойче веле на български език остава: и като радио, и като информационен портал в интернет, дори и като телевизия в близко бъдеще. Защо Дойче веле напуска софийския УКВ-ефир след двайсетгодишно присъствие? Това решение всъщност е част от глобалната стратегия на Дойче веле, в рамките на която акцентът се премества върху други формати: телевизия, онлайн и мобилни продукти. УКВ-радиото на Дойче веле спира и другаде по света: в Букурещ, Прищина и Тирана, например. А радиопредаванията на Дойче веле намаляват като обем на още няколко езика – например на сръбски, хърватски, босненски и македонски. Радиото на Дойче веле спира на хинди и намалява обема или разпространението си и на други езици, включително на немски и английски. Какво може да очаква българската публика на Дойче веле? И в бъдеще наши радиопрограми ще се излъчват в ефира на дългогодишните ни партньори – Дарик Радио и БНР, като за форматите, времетраенето и часовете ще информираме допълнително. Нашите приятели, които следят сайта dw-world.de/bulgarian и профила ни във Фейсбук, занапред ще могат да четат повече статии дневно. Такова, впрочем, е желанието на хиляди потребители, които ни се доверяват и подкрепят. Само като илюстрация: уникалните посещения на нашата страница достигат до 50 хиляди дневно, а през един от последните месеци имахме над 3 милиона прочитания. Тези цифри говорят сами за себе си.

Дойче веле на български скоро ще предложи собствени телевизионни формати, които ще можете да следите на страницата ни, както и в телевизионните програми на наши български партньори. За всичко това също ще информираме своевременно. С две думи: Дойче веле за България остава. Нещо повече: амбициите ни са да предлагаме повече и по-разнообразни журналистически продукти, които са в съзвучие с технологичното развитие и с интересите на новите поколения. Благодарим на всички наши слушатели, читатели, потребители и приятели за интереса, лоялността и подкрепата. И се надяваме да останат и занапред с нас! /БГНЕС

Берлин / Германия

Germany link

Вече се манипулират и автоматите за карти за пътуване

„Хамбургер абендблат”: Вече се манипулират и автоматите за карти за пътуване

17 май 2011

Мюнхен. Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман предупреди гражданите да бъдат изключително внимателни когато си купуват карти за пътуване от автоматите. Херман посочи, че вече се поставят скимиращи устройства не само на банкоматите, но и на автоматите за билети и карти за градския транспорт и влакове, съобщава вестник „Хамбургер абендблат”.
През март са били открити два манипулирани автомата за карти в Северен Рейн-Вестфалия. От „Дойче бан” посочват, че това е единичен случай и не е сериозен проблем.
По-рано от германското вътрешно министерство съобщиха, че през миналата година се е наложило банките да подменят близо една трета от банкоматите заради съмнения за манипулиране.
Най-често се манипулират автоматите, които са разположени в туристически райони. С клонирани карти с германски данни са били изтеглени пари във Великобритания, Италия, Холандия, България и Русия.

иаф / Germany link

Един човек е загинал при пожар в жилищен блок в Кьолн

Един човек е загинал при пожар в жилищен блок в Кьолн

17 май 2011

Кьолн. Един човек е загинал, а други 17 са ранени, при пожар, избухнал рано тази сутрин в жилищен блок в германския град Кьолн, съобщава РТЛ.
Пожарът е избухнал в апартамента на жена, която по-късно е починала в болница заради тежки изгаряния. Нейният съпруг и 16 от съседите са хоспитализирани.
Пожарникарите са успели да загасят огъня за около два часа. Полицията е започнала разследване.

иаф / Germany link

За мен Райфайзенбанк е най-идиотската и шибана банка в България

Коментар от Бг Таймс:Банкова кретения от Булбанк и Райфайзен банк

Отивам в Булбанк да преведа от моята сметка в евро 207 евро в друга еврова сметка в Райфайзенбанк.

Уведомяват ме любезно (редовен клиент съм на Булбанк),че таксата е 35 евро и по-добре е направо да отида в офис на Райфайзенбанк.

Така и правя.

В офиса на Райфайзенбанк служителката дреме зад една колона,докато питам охраната към кой да се обърна.

Още в началото тази кокошка се обажда някъде за напътствия след моето желание за превод на пари.

Оказва се,че трябвало да си обърна 207 евро в левове и тогава да ги преведа.

Разбирам-Райфайзенбанк иска да си прибере комисиона от тази обмяна.

Аз обаче не се отказва,че искам да преведа 207 евро от този офис на Райфайзенбанк на еврова сметка в друг офис на същата банка.

Следва туткане от служителката как щяла да ми върне ресто,защото не работели с евроцентове.

207 евро плюс 2 евро такса и остава едно евро за връщане.

Ок.

Съгласявам се да преведа 208 евро и 2 евро такса,стават точно 210 евро, закръглено.

Следва ново обаждане на служителката до централата.

Обяснението към мене:да,мода да преведа 207 евро,но таксата трябвало да бъде в лева по курса на деня и трябва да се напишат две платежни бележки.

Преводите в евро в България били трудни,продължава служителката.

Побеснявам.

Питам каква е тази банка,как така в "Уестърн Юнион" преводите са без проблем във всяка валута.

Отговарят ми,че "Уестърн Юнион" била международна институция,а аз наивно питам - нали Райфайзенбанк е немска банка !

И се сещам за някаква реклама на Райфайзенбанк за кредитиране,която върви тези дни по телевизиите.

За каква банка става въпрос,каква реклама ?

Накрая превеждам 207 евро през "Уестърн Юнион" (таксата е 7 евро) за няколко минути и проблемът ми е решен.

За мен Райфайзенбанк е най-идиотската и шибана банка в България.

Да ми го духат,повече кракът ми няма да стъпи в техен офис.

Това ли е прочутата "немска прецизност и точност" ?

8:40 ч.,15.05.2011 г.,Бг Таймс

Не само в Турция хората са слисани от факта,че за канцлер може да бъде избран някой,който не разбира политическата цена на неприемането на Турция в ЕС

Джуд: В случая Меркел обаче си имаме работа с един политически стил, който обърква проблемите. Когато например говори за Турция, аргументацията й е определяна от един странен провинциализъм, който пропуска по-големите взаимовръзки. Не само в Турция хората са слисани от факта, че за канцлер може да бъде избран някой, който не разбира политическата цена на неприемането на Турция в Европейския Съюз.

АК: И каква би била тази цена?

Джуд: Това е геополитическа цена, която започва с това, че в такъв случай Турция ще влезе в съюз с Русия, та чак до загубата на влияние в Близкия Изток. Към това се прибавя цената в самата Турция, защото страната ще попадне или обратно в ръцете на военните, или в тези на религиозните радикали. Да се игнорира всичко това е един много дребно-немски начин да се мисли за политика.

АК: Меркел обаче е немски канцлер за следващите четири години. И тя не е единствената източногерманска фигура сред новите политически водачи.

Джуд: Не вярвам, че тя може да остане така провинциална много дълго време. Като първа източногерманска правителствена ръководителка тя носи със себе си старото бреме на своя източногермански опит, към което принадлежи и този рефлексен про-Американизъм.

:::

САЩ и Европа – борба на моделите

(Интервю с известния политически автор и историк Тони Джуд)

Андриан Крайе: Сред ляво настроените американци все повече се разпространява гледището, че Европа би могла да бъде най-добрия модел за обществата на 21-ия век.

Тони Джуд: Това е вярно. Америка и Европа се виждат от известно време насам като конкуриращи се визии – и при тяхното критично разглеждане на Америка все повече американци гледат по-малко към бъдещето или миналото на собствената си страна, отколкото към настоящето на Европа.

АК: Откога двата континента започнаха да се отдалечават така чувствително един от друг?

Джуд: Аз основах Института Ремарк още през 1995, т.е. по средата на ерата Клинтън – и то точно защото имах чувството, че Америка и Европа се отдалечават една от друга и че младите американци нямат понятие от Европа или от това, че нашите интереси са общи.

Освен това ние изгубихме поколението американски политици, чийто мироглед беше оформен във времето между четирийсетте години и 1989.

АК: Означава ли това, че Буш е само катализатор, който направи по-ясни някои стари напрежения?

Джуд: Буш ускори това в огромна степен, защото той обяви за американска добродетел схващането, че Европа не е разбрала нищо. Сега Америка и Европа имат две из основи различни идентичности. В двайсетте години, които живея тук, това още никога не ми е било толкова ясно, както след 11. септември. Дори в Ню Йорк.

Междувременно дори бих твърдял, че Европа и Америка са станали нещо единно, наречено Запад, само поради нещастието на Втората световна война. Това се удържа от Пърл Харбър до падането на Берлинската стена.

АК: Може би двата континента просто би трябвало да приемат, че притежават различни идентичности и интереси?

Джуд: Да, би трябвало, но това е трудно.

АК: Ангела Меркел се опита да съживи немско-американското приятелство още преди да бъде избрана.

Джуд: Струва ми се, че Ангела Меркел изкривява картината, защото е оси. (жаргон: източногерманец, бел. пр.) Независимо от това дали ще вземете дъщерята на един източногермански пастор, един полски интелектуалец като Адам Михник или един син на чешката буржоазия като Вацлав Хавел – всички те са свързани от един инстинкт, който е един вид преобръщане на стария комунистически инстинкт. Това можеше да се види много ясно при Иракската война.

На Изток съществува този инстинктивен копнеж да се вярва в доброто във Вашингтон – и съответно да се приписват нечестни мотиви на всички ония, които го разглеждат критично. Заключението много често е, че ако някой е за човешки права и свободи, той трябва да бъде и за инвазията в Ирак. Хавел изрично настоя, че това е неделимо единство, че той трябва по принцип да поддържа свалянето на диктатурите, в противен случай би предал собственото си минало в Прага.

АК: Това е напълно разбираемо.

Джуд: В случая Меркел обаче си имаме работа с един политически стил, който обърква проблемите. Когато например говори за Турция, аргументацията й е определяна от един странен провинциализъм, който пропуска по-големите взаимовръзки. Не само в Турция хората са слисани от факта, че за канцлер може да бъде избран някой, който не разбира политическата цена на неприемането на Турция в Европейския Съюз.

АК: И каква би била тази цена?

Джуд: Това е геополитическа цена, която започва с това, че в такъв случай Турция ще влезе в съюз с Русия, та чак до загубата на влияние в Близкия Изток. Към това се прибавя цената в самата Турция, защото страната ще попадне или обратно в ръцете на военните, или в тези на религиозните радикали. Да се игнорира всичко това е един много дребно-немски начин да се мисли за политика.

АК: Меркел обаче е немски канцлер за следващите четири години. И тя не е единствената източногерманска фигура сред новите политически водачи.

Джуд: Не вярвам, че тя може да остане така провинциална много дълго време. Като първа източногерманска правителствена ръководителка тя носи със себе си старото бреме на своя източногермански опит, към което принадлежи и този рефлексен про-Американизъм.

АК: Дали това не се дължи на факта, че тези хора виждат в Америка един предприемачески дух, който липсва в Европа?

Джуд: Това е вярно, при което то може да бъде оценено както положително, така и отрицателно. Вярно е, че е по-трудно да се основе предприятие в Европа, вярно е и че в последните 50 години в Европа бяха развити по-малко нови идеи и вложени по-малко пари, за да се направят предприятия от такива идеи.

От друга страна европейците, от Норвегия до Италия, са приели един компромис, при който те притежават по-малки възможности за предприемачество, но пък в замяна на това повече сигурност, като живеят в по-голяма зависимост от държавата, но с по-високо качество на живот. Това може да се докаже – европейците живеят по-здравословно и по-дълго.

АК: Въпреки това европейският модел се нуждае от реформи.

Джуд: Ако става дума за това да се реформира европейската икономика, то най-често се има пред вид да се оформи един по-свободен пазар, да се намали ролята на държавата, да се ограничи влиянието на работното право, както и социалните помощи. С други думи – да се оформи Европа по американски образец, защото смятаме, че само по този начин могат да се постигнат целите на растежа.

АК: Но не бяха ли успешни реформите във Великобритания, точно защото бяха ориентирани към модела на САЩ?

Джуд: Тази ориентация към американската пазарна икономика причини огромни разходи.

АК: Например?

Джуд: Във Великобритания пропастта между бедни и богати се разширява по-бързо, отколкото в която и да било друга европейска държава. Освен това образованието и медицинското осигуряване пострадаха до такава степен, че в сравнение с европейските алтернативи те биват възприемани като все по-незадоволителни.

Но дори (и без това мъглявото) качество на британската общност също запада. Това разбира се може да се разглежда и като нещо положително, защото то дава повече индивидуализъм, повече инициатива, а също и по-добри индивидуални шансове за икономическо разгръщане и социална мобилност. Но отрицателните страни са покачваща се престъпност и изчезване на усещането за общност.

АК: Повечето континентални европейци познават Великобритания преди всичко от техните посещения в Лондон – а там се вижда една растяща метрополия с чудесни ресторанти, великолепна културна програма и завидно ниво на доходи.

Джуд: Всичко, което току-що изредихте са по мое мнение отрицателни аспекти, защото те са симптоми на един бум, в който мнозина не могат да участват. Същевременно един сравнително малък брой хора от горните слоеве на доход се борят едни с други на един ограничен пазар за недвижими имоти и по този начин създават пазарен мехур, който изключва по-долните слоеве от обсега на платимите жилищни помещения.

АК: Принудителното бягство от града, каквото може да се наблюдава и в Ню Йорк.

Джуд: Точно така. Трябва да излезете само на около 50 мили северно от Лондон – и вече сте в един съвсем друг свят. Повечето лондончани се опитват да избягват тоя район, остават в града и по време на отпуск пътуват в континентална Европа, защото на север от метрополията има много безработица или слаба заетост, руинирани образователни институции и пълна липса на инвестиции в обществени сгради.

Всичко това все още не е толкова зле колкото в бедните области на Америка, тъй като в крайна сметка Великобритания все още е една социална държава, която съвсем не е била основана от социалисти, а от 60, 70-годишни либерали и християндемократи, които в годините между 1945 и шейсетте я създадоха като един вид застраховка срещу условията, които бяха възникнали между двете войни.

АК: Европейските средни класи се страхуват обаче точно от това, че една нуждаеща се от реформи социална държава и едно все по-обедняващо работничество ще застрашат тяхната социална сигурност.

Джуд: А всъщност европейската социална държава имаше задачата да спои в едно средната класа и работничеството. Предимствата за работниците са очевидни. Но за средните класи социалната държава беше в много отношения дори по-важна, защото чрез нея не им се налагаше да плащат повече за образование, здравеопазване и обществени служби, като по този начин те развиваха една покупателна способност, позволяваща им да пътуват и да купуват луксозни стоки.

Това беше причината поради която Маргарет Тачър никога не успя да приватизира здравеопазването или обществения транспорт до степента, която й се искаше. Средният консервативен избирател беше също толкова зависим от социалната държава, колкото и средния избирател на лейбъристката партия.

АК: Но не се ли променя това все повече? Точно сред горната средна класа, която настоява, че без повече свободи за предприемаческия дух не може да се намери изход от кризата?

Джуд: Не социалната държава е оная, която сковава предприемаческия дух, производителността или растежа. Сред четирите икономически най-успешни страни в света освен САЩ се намират, според едно изследване на Давоския икономически форум, още Норвегия, Дания и Финландия.

Става дума значи не за социалната държава, а за това как едно общество я организира. В Дания например социалната държава е много по-далеч развита, отколкото в една не толкова ефективна държава като Италия. Основният проблем с европейските социални държави е, че ние сме сковани в параметрите на петдесетте и шейсетте години, преди всичко що се отнася до ранната пенсионна възраст.

АК: Значи европейската социална държава все пак се нуждае от реформи.

Джуд: При всички случаи, но различните държави се нуждаят от различни реформи. Вземете например Франция, която със сигурност трябва да промени факта, че един служител на железниците може да се пенсионира на 56 години при пълна заплата. В наше време това е пълна лудост.

Във Франция са нужни реформи, за да могат фирмите по-бързо да назначават млади хора, но и за да могат да ги уволняват по-бързо. Защитата срещу безработица трябва да се поддържа, но при това трябва да се допусне място за известен риск.

Във Финландия такива реформи не са необходими, защото там законът за безработицата функционира добре и пенсионната система не е демографски претоварена. Премахването на социалната държава по общоевропейски модел е един опасен мит, който не може да бъде защитен политически.

Дълго преди например Германия или Франция да бъдат превърнати чрез радикални реформи в Ню Джърси-та, биха се получили масивни политически обрати. Там имате вече всички групи като фламандския блок, Льо Пен-овци и Хайдер-овци.

АК: От друга страна дясно радикалните партии изобщо не изплуваха в немските избори от ноември (2005, бел. пр.).

Джуд: разликите между радикалните десни и радикалните леви все повече се размиват. И двете страни печелят от едни и същи несигурности. Срутването на комунистическата партия във Франция често ставаше точно на същите места, където Льо Пен празнуваше успехи.

АК: Точно както Лявата партия в Германия набира най-много избиратели там, където преди имаха успехи десните радикали?

Джуд: Действително, там където функционираха неофашистите. Макар че там трябва да се има пред вид още един фактор, защото тези популистки партии в Европа имат успех не задължително само по места, където има икономически трудности.

Фламандският блок постигна най-добрите си резултати, 38%, в Антверпен – в най-богатия град на най-богатата област на най-богатия континент в световната история. Това са средните класи с техния страх за стабилността.

АК: А страхът пред световната сила Китай или пред междувременно вече пословичния полски тръбопроводчик? Не е ли той основателен?

Джуд: Полският тръбопроводчик е напълно без значение. След пет до осем години заплатите в Полша, Словакия или Унгария ще са се качили толкова, че разликите в заплащането няма да бъдат достатъчна причина немски компании да инвестират в Словакия.

И това е причината, поради която това, което един български социолог нарече „малките Америки“, с техните минимални данъци и намалени социални плащания, за които всеки под 30 години вярва, че това е нещо велико, защото скоро те щели да заживеят като в Калифорния, ще имат много кратък период на полуразпадане.

АК: Ще се случи ли с тези страни същото, което се случи със средноамериканските макиладора-държави (от „Maquiladora“ – фабрика на чужда фирма, бел. пр.), които изгубиха клиентите си заради Китай.

Джуд: Китай е съвсем различна тема. Европа никога няма да бъде в състояние да се конкурира с Китай, защото китайците ще спечелят всяко надбягване надолу. Там няма социална уредба, няма работно право, а капацитетите и качеството на продукцията нарастват непрекъснато. В Германия и Франция виждам еднозначно вината за кризата с реформите при политическата класа.

Не беше разбрано навреме, че развитията на демографията и бюджетите правят неотложна необходимостта да се преориентира социалната и работна политика от защита на работни места към създаването на работни места. Ако само Европа беше в състояние да осъзнае уникалната си ситуация, защото нейното население е много по-добре образовано от това на САЩ!

АК: Най-важните и най-известни университети се намират обаче в Америка.

Джуд: Разбира се, че американските изследователски институции са фантастични, именно затова аз съм тук, а не в Англия. В сравнение с Оксфорд най-добрите 50 американски университета имат много по-добри средства, по-добра екипировка, по-добри библиотеки. Но под това ниво вече започва една катастрофа – и там европейците, с тяхното образователно ниво, могат лесно да се състезават.

Европа може да създаде една образована прослойка, която да генерира идеи, знания и умения, които да доведат Америка до трудно положение. Америка е най-истинската страна от третия свят – с един невъобразимо богат, образован и могъщ елит и едно все по-отчаяно, обедняващо, медицински необезпечено, зле образовано, даже невежо население.

АК: Не са ли тогава най-необходимите мерки в Европа реформи в образованието?

Джуд: Тук ви давам пълно право. Това бяха пропуснатите шансове на шейсетте години.

АК: Като пример за създаването на функционираща икономика на образованието се счита Ирландия.

Джуд: Да, вярно, „келтският тигър“. Ирландия е интересен случай, защото тя е едновременно и правилния, и погрешния модел. Разбира се, няма ни най-малко съмнение в това, че само за едно поколение Ирландия се превърна от изостанала аграрна страна в постиндустриална икономика на услугите, която привлича в Дъблин млади хора от цяла Европа.

Зад това се крие политиката да се насочват целево държавни средства към така наречения сектор на услугите, да се развива непрекъснато образователната система и да се създаде данъчна структура, която привлича преди всичко инвестиции в областите на високите технологии и новаторството.

Същевременно ирландците използваха двата най-големи университета, Тринити колидж и Юнивърсити колидж като магнит, с който да привличат хора както от академичните, така и от бизнес-средите. Всичко това функционира чудесно. Но – и това е едно голямо НО: всичко това стана с помощта на грамадни суми от Брюксел.

Европейският Съюз подпомогна и финансира изграждането на тяхната транспортна мрежа, местните им образователни институции, помогна на правителството да изплаща социални осигуровки и пенсии на хора, които внезапно бяха изпаднали в безполезни професии.

Един феномен като „келтския тигър“ значи беше възможен само защото предполагаемата неефективна стара европейска икономическа машина с помощта на така наречената съсипана Европейска Общност помпеше до безкрайност пари в тази бедна, изостанала страна. Което до известна степен правят в момента и със Словакия.

АК: Но не е ли Ирландия вече толкова стабилна, че да може да функционира сама?

Джуд: Ще видим. През последните пет години Ирландия изгуби всички трансферни плащания, защото с разширяването на ЕС тя вече не принадлежи към бедните, а към богатите над средно ниво страни. Сега значи тя самата трябва да плаща на Брюксел, вместо да получава. Същевременно тя има огромни задължения към по-старата част от населението си.

АК: Не е ли това още една от причините, поради която във времена на трудности икономиката гледа с копнеж към Америка?

Джуд: Това са само стари навици, защото през целия 20 век Америка беше за всички образеца за стопански реформи. Тогава Америка се считаше за модел на всичко, което прави една икономика модерна – в доброто, както и в лошото.

Америка беше отворена, безпощадно решителна, космополитна, вълнуваща, при това тя постоянно се развиваше напред. Не трябва да се забравя обаче, че големите промени там бяха следствие от емиграционните вълни на трийсетте години.

АК: Но Америка винаги е била емигрантска страна.

Джуд: Аз преувеличавам малко сега, но почти всеки, който имаше нещо в главата си и преживя фашистите в Германия, Австрия или източна Европа, накрая някак попадна в Америка. А от тях около 80% изиграха решаващи роли в университетите, музиката, литературата и изкуствата.

Този огромен трансфер на интелектуални ресурси се повтори през четирийсетте и петдесетте години. Към това се прибави факта, че Съветският Съюз се нуждаеше от 35 години, за да се съвземе от следствията на Втората световна война, от които пък Великобритания дори не успя да се съвземе никога.

Този културен трансфер и икономическа преднина направиха от Америка възможно най-вълнуващата и модерна страна за моето и вашето поколение. Но ние винаги живеем с едно поколение закъснение. Днес аз не виждам там нито онова културно новаторство, нито икономическото въодушевление. Освен това политическата система се намира в сериозни трудности – и това го казват дори хора, които инак никога не са на едно мнение с мен.

АК: Вярвате ли, че световните политически реалности ще принудят немското правителство да премисли нещата отново?

Джуд: Мисля, че това ще бъдат европейските реалности. Ако Германия иска да играе някаква значителна роля в Европа, тя не може да се концентрира особено много върху приятелските отношения с Вашингтон.

Това е една от причините, поради които пропаднаха амбициите на Блеър за поемане на водеща роля в Европа. Той отчаяно се опитваше да жонглира с образа на вашингтонски приятел от една страна и с влиянието си в Европа, от друга. При това той обърка всичко. Поддръжката му за войната в Ирак беше стратегическа катастрофа. Великобритания ще трябва още дълги години да изкупва тази вина в Европа.

АК: Значи ли това, че Германия би трябвало да се концентрира върху Европа и евентуално да поеме риска да занемари отношенията си с Америка?

Джуд: Мисля, че една такава политика е абсолютно решаваща, защото Европа се нуждае спешно от водещата роля на Германия, преди всичко след като Франция западна като „естествената“ водеща нация на Европа.

В немско-американските отношения няма нищо, което да не може да издържи малко занемаряване. Но кой освен Германия може в момента да направи от стария континент един важен фактор в интернационалните дебати?

АК: Не трябва ли Европа първо да поеме една по-активна военна роля?

Джуд: Европейците вероятно никога няма да отбият своите социални разходи, образователни програми или икономически субсидии по посока към военния бюджет, както прави това Америка. Но това не би трябвало и да се налага. Днес Европа предоставя вече повече умиротворяващи войски от Америка. Не липсват нито броят войници, нито техническите средства, а само и единствено логистиката.

Европа все още не е създала предпоставките, които са необходими, за да се придвижат бързо, да речем, 50 000 души към Косово или Ливан. При това би трябвало само да се отиде до фабриката на Еърбас в Тулуза и да се направят двайсет от тия огромни транспортни самолети, както и петдесетте транспортни хеликоптери, за които понастоящем ние трябва да просим при американците. Онова, което липсва, е общата воля.

АК: Самолети, това звучи въпреки всичко изпълнимо.

Джуд: Аз не си измислям тия цифри. Те са зададени като ориентировъчни от Центъра за стратегически студии в Лондон – като данни за това какво е необходимо, за да се направи една европейска сила за бързо реагиране достатъчно независима, за да може да й се създаде онова поле за действие, което би й позволило да прави почти всичко, освен да започне една нова война.

Европа сигурно не би могла да предотврати геноцида в Руанда, но това не би могла да направи и Америка, по сравними причини. Но войната в Югославия англичаните вече биха могли да предотвратят и самостоятелно, поне на теория. Онова, което го направи невъзможно, беше липсващата обща воля. И точно това е, което имам пред вид, когато говоря за провала на политическата класа в Европа.

Интервюто е взето от Андриан Крайе

Източник

Написано от Тони Джуд
Вторник, 24 Април 2007 11:37

alchemist.blog.bg / Germany link

От 1 май 2011 г. цигарите в Германия отново поскъпнаха

Над 22 млрд. къса контрабандни цигари са били внесени в Германия през миналата година

10 май 2011

Берлин. От 1 май цигарите в Германия отново поскъпнаха. Сега една кутия струва средно около 5 евро. Печалбите от контрабандата на цигари са толкова големи, че въпреки усилията на митническите служители, тази нелегална дейност бурно се развива, съобщава „Дойче веле”.
Само в Германия през миналата година са били внесени над 22 милиарда къса недекларирани цигари. Бюджетът на страната е загубил над 4,5 милиарда евро.
Основните доставчици на нелегалните тютюневи изделия са Русия и Украйна.

иаф / Germany link

Комсомолският секретар в Българското радио Александър Андреев, а сега в антитурското и антибългарското радио "Дойче веле" дава акъл на БГ !

Комсомолският секретар в Българското радио Александър Андреев, а сега шеф на българската секция в антитурското и антибългарското радио "Дойче веле" дава акъл на БГ !

---

Георги Ифандиев:

Попаднах на нещо като обзор, нещо като коментар, изобщо като нищо на света... Творбата е подписана от някой си Емилиян Лилов от Дойче Веле. Не съм го чувал, но пък и не слушам радио. Ала ми бе любопитно как журналист от чужда медия тълкува (не)свободата в нашенските. Изненада липсваше. Момчето перфектно изпълнява спуснатата му задача – лукаво набива в съзнанието на читателите, че у нас истински журналисти са само комунистите и ченгетата, или техните креатури. Покрусен, авторът жали за тях. За някой почтен човек, не дай Боже за антикомунист – ни дума, ни вопъл, ни стон, камо ли ред! А е представител на уж демократична, германска медия. Другарят уцелва в десетката. Например намеква за един, който бил уволнен заради Първанов. Ясно кого защитава – комунист поне второ поколение с родови връзки в Държавна сигурност – агент Ивайло. Досега не схващам по какъв критерий разделиха ченгетата на добри и лоши? Как стана така, че едни се оказаха наши и положителни, а други – техни и отрицателни и обратното? Ченгето си е ченге и би следвало да подлежи на лустрация. Да го предоставят за превъзпитание на внучетата на Шахо Циганина...[13] Да види какво е. Точка! Явно по традиция в Дойче Веле болшевишките ченгета са добри, а неченгетата – лоши. Нали още навремето Българската секция на радиото се оглавяваше от члена на БКП Михаил Антонов, а сега от комсомолския секретар в Българското радио Александър Андреев[14]?!
Като съвременен Матросов този Лилов се е хвърлил да брани комуниста и ченгето, съветския възпитаник Огнян Бояджиев, съдружник и слуга на оръжейни мутри от сорта на Младен Мутафчийски

---

Ал. Андреев: България да се справи с полицейското насилие

България не може да бъде част от обществото на правовите държави, ако в страната продължава да действа полицейско насилие, заявява в интервю за БГНЕС журналистът Александър Андреев, главен редактор на българската секция на радио "Дойче веле".

"Много хора в България се възмущават от перспективата Турция да влезе в ЕС с аргумента, че в турските затвори царят средновековни условия, че там има политически преследвания, затваряния на журналисти, има насилие и прочие. Но тези критици по-добре да видят какво става и в българските предварителни арести, в българските места за изтърпяване на наказания, тъй че в това отношение има още много да се работи", казва Андреев.

Според него българската съдебна или правосъдна система има нужда действително от радикално обновяване и реформи. "На хартия доста от тях вече са налице, но на практика ги няма, включително и до степените на свобода, които имат правоприлагащите органи. От друга страна аз имам доста и познати и приятели в системата на правосъдието – изрично искам да кажа, че в системата на правосъдието има и много честни съдии, хора, които си гледат работата за една не особено висока заплата, които не подлежат на корумпиране, които разбират правото, искат да спазват закона - но то е достатъчно една капка катран в кацата с мед, за да се вгорчи цялата работа", твърди Александър Андреев.

Колкото до експертите, които "Дойче веле" често интервюира за ситуацията в България журналистът споделя: "Аз повечето от тези експерти ги признавам добре и често говоря с тях. Това са много добре информирани хора, много начетени. Както можете да допуснете в Германия не се среща на всяка крачка политолог, който разбира какво става в България, може да чете езика, следи политическия дневен ред, тъй че те са една шепа хора – всеки от тях има различни възгледи. Бих казал, че повечето от тях посрещнаха благоразположено избирането на Бойко Борисов и взеха за чиста монета неговите изявления за радикална борба срещу престъпността и корупцията.

До момента част от тях смятат, че българският премиер действително има доброто желание да се справи с тези проблеми, но че просто не винаги това му е възможно. Критичните бележки на голяма част от германските наблюдатели по тази тема са свързани с миналото на българския премиер и с факта, че той самият е бил свързан и това е доказано, с част от тези хора, с тези среди. Предпазливото мнение, което се изказва е, че той не може до ден днешен да се отърве от тези свои обвързаности и да подходи радикално към тази борба. На друга страница обаче идва категоричното им твърдение, че едно силно правителство, каквото е правителството на ГЕРБ има доста повече шансове и вече резултати и успехи в борбата, особено срещу корупцията, отколкото едно правителството от три партии, т. нар. Тройна коалиция, където имаше доста хора да се настанят на удобни места, на ключови, на добре платени места. Едната ръка не знаеше какво прави другата, а имаше и трета ръка. На три ръце вече изобщо им се губеше сметката.

Тъй, че оценките са модифицирани, не са еднозначни, а във всеки случай много често може да се чуе уморена въздишка, че прекалено дълго вече се чака от кабинета на Бойко Борисов да предприеме радикалните мерки. Онова, което да речем германският посланик в София в един разговор също повтори и което повтарят мнозина западни наблюдатели и политици – за тези прочути 130 ли са, 150 ли са поръчкови убийства, по които досега няма нито една присъда. Знаете тук на няколко пъти се вдигна шум около изказвания на чуждестранни дипломати за функционирането на съдебната система в България. Това са неща, които се говорят, разбира се из европейските столици и из Брюксел. Очакваше се повече от кабинета на Борисов именно по пунктовете борба срещу престъпността и корупцията. Очакването си остава засега.

Моето мнение също е диференцирано, аз по съшия начин смятам, че министър – председателят и вътрешният министър имаха желание да направят нещо. Също смятам обаче, че техните възможности са ограничени донякъде. Разбира се, аз смятам и нещо трето – тези две теми, които са много болезнени обществено са и много подходящи за самореклама. И те бяха използвани до последния предел и от министър – председателя и от вътрешния министър, за да печелят точки в обществото, каквито общо взето и спечелиха", заяви журналистът.

"Германия и Франция продължават да отстояват предишната си позиция, ЕК по мои вътрешни информации упражнява натиск тази твърда позиция да бъде смекчена", казва Андреев по повод присъединяването ни към Шенген. "Онова, което аз очаквам, а и други наблюдатели е, че есента ще влезе в сила въздушният Шенген за България и за Румъния, след което стъпка по стъпка ще бъдат премахнати всякакви гранични ограничения за двете страни. В момента, на 1 май, когато се отвори пазара на европейския пазар за работната сила, проблемът беше много деликатен. Защото сега за голяма част от публиката не е ясно какво е Шенген, какво е европейският свободен пазар на работната сила, кои страни са вътре, кои са вънка, кои кога влизат, кои държави какви ограничения имат. И затова до този момент темата Шенген се комбинира и с бежанските вълни от Средиземноморския регион, от Магреб, от Северна Африка към Италия и от моя гледна точка съвършено недопустимите опити на Берлускони да шантажира европейските партньори, издавайки визи на тези емигранти за цяла Европа. Всичко това в своята цялост предполагаше доста политическа пушилка около България и Румъния и Шенген. Нещата ще се слегнат лека полека според мен и на техническо равнище ще бъдат решени въпросите. Френската и германската съпротива лека полека ще отпаднат, тъй че аз не съм чувал нищо ново в позицията на Германия – официално тя не е променена, но нещата вървят към въздушния Шенген през есента и цялостно, пълноценно присъединяване на двете страни някъде догодина", смята Александър Андреев.

Колкото до развитието на ядрената енергетика в Европа и света и по-специално за дебата за АЕЦ "Белене" у нас журналистът заявява: "Дискусията за бъдещето на ядрената енергетика е в една съвсем нова и неочаквана фаза след катастрофата във Фукушима. Дори при Германия, която направи две радикални движения през последните десетина години по тази тема. Първото беше пълният отказ от ядрена енергия – решение, което взе правителството на социалдемократите и зелените с график кога да бъдат изключени сегашните ядрени електроцентрали. После сегашното правителство от либерали и християндемократи отмени това решение отчасти, ревизира го.

След което, след катастрофата във Фукушима, канцлерката лично – за което между другото беше доста критикувана, отмени пък тази отмяна. Трябва да имаме предвид, че ситуацията в Германия е много интересна, там противниците на ядрената енергия и на атомните бомби също имат едни доста силни традиции, корени – те са едно много мощно движение и много сериозно влияят, въздействат върху общественото мнение. Освен това в Германия като национална психология хората са изключително фиксирани върху собствената си сигурност, върху сигурността на всичко наоколо. Не случайно се казва, че германските машини са най-сигурни, пътища и т. н., тоест въпросът за сигурността там е централен. Това е огромната разлика между Германия и България – тук въпросът за сигурността някак си е между другото, когато се дискутира Белене. Докато в Германия първо се гледа сигурността. И след това, което стана във Фукушима противниците на ядрената енергетика имаха много силен коз – те казаха дори страна като Япония с високия технологичен стандарт, с огромната дисциплина, с това че са подготвени за земетресение и за всичко останало, дори те не могат да контролират такова нещо, какво остава за останалите.

В този смисъл отношението в Европа към строежа на АЕЦ "Белене" е по-скоро отрицателно. В медиите публикациите са главно отрицателни, те опаковат в един пакет опасността от Белене, руските реактори и енергийната зависимост на България от Русия по този начин. Тези 3 фактора ги смущават и те казват - по – добре българите да не строят тази АЕЦ. На правителствено равнище централният проблем е в това, че ЕС няма единна енергийна политика. Ако ЕС би имал единна енергийна политика и би съществувало решение ядрена енергетика "да" или ядрена енергетика "не", на България работата щеше да е много лесна. Щеше просто да изпълнява общото решение на европейските страни, но такава обща политика няма и България в този смисъл е изоставена на произвола на съдбата, респективно на произвола на правителство, което трябва да вземе решение.

Според мен за българските граждани ситуацията е много проста – трябва да се отговори наистина авторитетно, компетентно и без следа от съмнение на няколко елементарни въпроса, за да се обясни решението "да"или "не" АЕЦ "Белене". Трябва да се отговори първо на въпроса – каква ще е енергийната ситуация в България без АЕЦ "Белене", каква ще е цената на тока, който ще се произвежда от тази електроцентрала, каква ще е цената от други източници, каква степен на сигурност може да се гарантира на тази АЕЦ. На базата на отговорени по най - възможно ясния и точен начин на тези 4 въпроса, би трябвало да се вземе и това решение. Мен даже лично като наблюдател на последно място ме тревожи енергийната зависимост от Русия, защото в глобалния свят вече всеки е зависим от всекиго. Китайците държат пристанища в САЩ, корейците строят ядрени реактори за САЩ и т. н. Това е бизнес, това не е политика, макар че фактът е, че имперска Русия, че Путинова - Медведева Русия инструментализират икономиката за политически цели. Това е просто общоизвестен факт и една от емблемите на руската и съветска политика, но тази опасност не ме тревожи толкова. Тревожи ме всичко да не излезе много по-скъпо, отколкото се описва в момента, без да има нужда. И сигурността, разбира се, на първо място", заявява Александър Андреев. /БГНЕС

София / България 

Germany link:

.
Germany link:

https://pod.disroot.org/people/4af4f500510501341ab42394a4e7c018